Един ден двамата отишли до реката. Всичко наоколо било много красиво, а коритото на реката пълно с вода. По бреговете й и всичко наоколо е зеленина. Патици, лебеди и други водни птици плували във водата. Сладкопойни птички чуруликали по клонките на дърветата с нежните си гласчета. Слънчевите лъчи се промъквали между клонките и галели косите на детенцето.

Мухаммед бил очарован от великолепния пейзаж. Изведнъж една мисъл му минала през ума и попитал баща си:

- Тате! Кой е създал всички тези неща?

Бащата отговорил:

- Аллах ги е сътворил!

След това Мухаммед попитал:

- А ние можем ли да видим Аллах?

- Не, сине, ние не можем да Го видим! - отговорил бащата.

- Тогава как да разберем, че Той съществува и е Сътворил всичко това и е толкова красиво?!

След този въпрос на детето, бащата му посочил една сграда, заобиколена от дървета и казал:

- Погледни тази сграда. Знаеш ли кой я построил?

- Със сигурност зидари са я построили! - отговорил Мухаммед.

Тогава баща му казал:

- Сине! Когато ние гледаме тази сграда веднага се сещаме, че зидари са я построили, въпреки че не сме ги видели. По същия начин ако видим следи по пясъка знаем, че някой е минал от там. А сега нека погледнем към Вселената. Тя е огромна и също трябва да си има свой Създател, въпреки че ние не можем да Го видим. И нейният Велик Създател е Всевишния Аллах. Този свят и всичко в него са доказателствата, че Той съществува!

Мухаммед разбрал това, което му обяснил бащата. Останал удовлетворен от получените отговори и му се отблагодарил.