Имало
едно време един човек на име Рафик, който събрал цялото си богатство и го
сложил в една торба. Той завързал хубаво торбата и я оставил при своя приятел Джамал.
Рафик казал на приятеля си, че в тази торба има хиляда златни монети и че той
трябва да му ги пази докато се върне от пътешествието си.
След
известно време Джемал отворил торбата на Рафик и взел златните монети. Той ги
сменил със сребърни и си завързал торбата.
Когато
Рафик се върнал от пътешествието си, попитал Джемал за своята торба. Той му я върнал.
След това Рафик се прибрал вкъщи и отворил торбата. Видял, че му няма златните
монети. Това го ядосало и се върнал обратно при приятеля си. Джемал отрекъл да
е взимал златните монети.
Тогава
Рафик отишъл при съдията и му обяснил какво се е случило. Съдията наредил Джемал
да дойде при него. След като се явил при него го попитал: „Преди колко време
Рафик остави монетите си при теб?”
Джемал
отговорил: „Преди пет години”.
Съдията
отворил торбата и прочел надписите върху монетите. Той разбрал, че някои от
монетите били направени преди две години, а други преди три години.
А
това разобличило Джемал, че е лъжец и крадец. Съдията му наредил да върне
хиляда златни монети на собственика и го наказал за кражбата.
|