Щом настъпи есента, всичко започва да се приготвя за зимата. Когато мама каже „есенно почистване” -  навсякъде изчиства до блясък. Аз също много се вълнувам и не се застоявам на едно място. Мъдростта на есента мога да видя дори и при животните. Под кайсиевото дърво на двора видях мравки, които тичаха насам-натам. Те също почистваха своите домове и бяха изкарали всичките си вещи навън.  Една малка мравчица носеше зрънце жито, приближих се до нея и я поздравих със селям.

- Есселяму алейкум, мравчице - сестрице, Аллах да те улеснява! Каква е тази суматоха?

След като изтри потта от челцето си, сложи ръчички върху своите коленца и ми рече:

- Знаеш ли, сестрице Зейнеб, ние мравките много обичаме чистотата. Имаме си една много хубава поговорка сред мравките: „В къща, която не се почиства, настанява се болестта.”

Много заобичах тази мравчица. Хем беше работлива, хем чиста, дори и името ми знаеше. Искаше ми се да побеседваме още:

- Ти си още малка сестрице, нека големите да работят, а ти си почини!

- Не мога! - отвърна ми, след което отново взе житцето си и тръгна.

Любимият ми дядо казва: „Каквато е една мравка на четири години, такава е и на четиридесет!”

Много ми хареса да си приказвам с мравката. Тръгнах редом с нея.

- И ние си имаме поговорка подобна на вашата: „Дървото се превива, докато е младо." - похвалих се аз.

- Много е хубава! - отвърна моята приятелка - малката мравчица. - И нас ни учат в училище на мравчени поговорки. Докато не научим добре старата, нова не ни преподават. Нашата учителка казва: „Тези, които не прилагат знанията си на практика, са като бръмбари натоварени с книги. Те напразно са хамали на знанието.”

Думите на умната мравка ме накараха да се замисля. Исках да продължа още малко, но мама ме извика:

- Зейнеб, всяка работа, която е свършена навреме е красива. Поиграй още малко, но не забравяй и уроците си! Знаеш че ваканцията вече свърши.

Всички обичат работливите хора и ако аз стоях и мързелувах, нямаше никак да ми отива. Сякаш мравчицата усети мислите ми:

- Стига толкова за днес, Зейнеб. Трябва да продължа със своята работа. Ако искаш ела утре пак да си поговорим. Ние започваме работа рано на пролет и продължаваме цяло лято. Моята баба казва: „Който не си опече лятото главата, зимата няма да има какво да яде."

Не можах да се въздържа да я попитам:

- А какво правите през зимата?

Мравката въздъхна дълбоко с копнеж:

- Ех, един път да дойде зимата! Нашите училища тогава отварят врати. Липсват ми тетрадките, уроците, усмихнатото лице на учителката ми...

Уговорихме се да се срещнем на следващия ден. Прибрах се вкъщи и поглеждайки към масата видях как книгата, която стоеше върху нея ми намигна.

- Взех я в ръце и отворих първата й страничка. Беше украсена с красиви цветя, а по средата пишеше: „Който е приятел с книгите, никога не остава сам!”

Започнах да прелиствам и следващите странички, като всяка една от тях ме галеше нежно с обич.