- Мамо! Мамо!... Мога ли да отида в дома на Максим? - Неговата майка ли ви покани? - попита майка му от стаята си. - Да! - каза Саид. - Максим ме покани днес да обядвам с тях. Те знаят, че аз не ям свинско месо, затова ще обядват пържена риба и картофки. - Ами… добре тогава! - съгласи се майка му. - Ура-а-а! - Саид извика и се затича обратно към входната врата. - Аз ще те взема след един час! - каза майка му. Саид побягна щастлив. Макс живееше в квартала и след няколко минути Саид стоеше на верандата на дома му. - Хайде, ела! - покани го Максим, отваряйки му вратата. - Добре! - каза Саид. - Добре дошъл! - зарадва се леля Кейт, майката на Максим. Приятелите започнаха да разглеждат енциклопедия на животните, която наскоро беше подарена на Максим. - Момчета, вечерята е готова, измийте ръцете си и сядайте на масата! - покани ги леля Кейт. Минути по-късно, приятелите седяха вече на масата. Максим пълнеше чашите със сок, а майка му сервира на момчетата две големи табли с пържена риба и картофки, които все още изпускаха пара от горещината. - Благодаря! - каза Саид, след това изрече: "Бисмиллях!" и започна да яде. - А за десерт имаме шоколадова торта! - каза майката на Максим. - Ура-а-а! - зарадва се Максим. След като приключиха с основното ястие, момчетата поставиха съдовете в мивката. Междувременно, леля Кейт наряза тортата. Все още не бяха опитали от нея, когато се позвъни на вратата... Дойде мама. - Здравейте, Найля! Влезте моля! - покани я майката на Максим. - Седнете на масата, току-що пристъпихме към десерта. Ще хапнете ли картофки с риба? - Не, не, благодаря, Кейт! - каза Найля. - Току-що обядвах. Дойдох малко по-рано, за да обсъдим книгите и списанията, които ти нося и да обясня, ако нещо е неясно.
Кейт бе вдовица и скоро се бе преместила в този район. Бяха приятели с Найля и други съседи, които са предимно мюсюлмани. Самата тя много се интересуваше от исляма и поиска нещо, което да прочете, за да опознае по отблизо тази религия.
- О, благодаря ти, Найля! - Зарадва се Кейт. - Чакай малко, само да налея чай на момчетата. Тя сложи на момчетата по чаша чай и чинийка с парче торта. Момчетата бяха сами на масата. Саид каза първо: "Бисмиллях!" и след това започна да яде торта. - Какво е това? - попита Максим. - Кое?! - не разбра Саид. - Какво означава тази дума, която казваш преди хранене? - А! - усмихна се Саид. Той се замисли за момент. - Това значи "сега мога да ям!" Това е на арабски език. След това се обърна към тортата и продължи да яде. Скоро Саид и майка му си тръгнаха. Взеха си довиждане и се запътиха към магазина, за да пазаруват. След като Найля седна зад волана, каза с усмивка: - Чух какво каза на Максим! Наистина ли мислиш, че "Бисмиллях!" означава "сега мога да ям"? - Разбира се! - каза Саид. - Винаги казвам това преди хранене. - Но това са същите думи, които аз казвам и когато седна да шофирам! - Да, наистина! - сепна се Саид. Сега той не беше сигурен, че е бил прав за превода на тази дума. - Думата "Елхамдюлиллях!" какво означава според теб? - попита майката. - Е, това е съвсем лесно! - бързо отговори Саид. - Това означава "добро, отлично!" Найля поклати глава отрицателно. - Интересно, а знаеш ли, какво означава "Естегфируллах!"? - Мисля, че знам! - каза Саид, но с несигурност в гласа си.
По изражението върху лицето на майка му разбра, че отговорите не са съвсем точни. - Може би, това означава "Съжалявам!"... Не, не, това означава "лошо момче!"... Найля въздъхна и се замисли… - Отговорите ти не бяха много верни! - каза тя с усмивка, поглеждайки към сина си. - Все пак, за това не си виновен ти. Мисля, че имаш нужда от малко помощ по арабски език. По-добре да поговорим за това в къщи...
Още същата вечер, Найля реши да проведе разговор със съпруга си: - Мисля, че е дошло време да обясним на Саид всички думи, които изричаме! - каза тя. - Защото, въпреки че се използват от сина ни, той не е сигурен в тяхното значение. Например, той каза, че "Естегфируллах!" означава "лошо момче".
Бащата се засмя. - Казваме "Естегфируллах!" тогава, когато той е болен. Това може би е наша грешка. Обещах му, че ще му ги обясним.
Саид се люлееше на люлките в двора. - Тате, моля те, залюлей ме! - С удоволствие! - каза бащата. Той се приближи и започна да го люлее. Но най-напред, той каза "Бисмиллях!" и го залюля високо! - Уау-у-у! - Саид извика щастливо. - Сине, знаеш ли защо казах "Бисмиллях!"? - Ние винаги го казваме, когато започваме да правим нещо! - каза Саид. - Точно така! Следователно разбираш, че това не означава "вече може да ядеш", нали? - Разбира се, това означава "да започна"! - Не, скъпи! - каза бащата. - Това означава "В името на Аллах!"
Мюсюлманите казват това винаги, когато започват да правят нещо. Тези думи изразяват молба за помощ и благословия от Аллах. - Мисля, че знам, но просто бях забравил!... - направи опит да се оправдае Саид. - Навярно е така! - каза баща му. - Ала от сега нататък не трябва да забравяме никога да казваме "Бисмиллях!", защото не е справедливо, тъй като с това намерение, се започва всяко нещо "С името на Аллах" и тогава, то има добър завършек!
Бащата продължи да люлее своя малък мъдър син. - А какво трябва да кажеш, когато сгрешиш и искаш да поправиш нещо нередно? - "Естегфируллах!” - А какво означава тази дума? - Вероятно "извинете" или нещо подобно! - Почти позна. По-точно това означава "Прости ми, Аллах!" Така трябва да кажем, за да ни насочи Аллах към правилното решение и да ни опрости. - Точно така, знаех си! - каза Саид. - И това не означава "лошо момче", нали?! - Не! Но понякога мама използва тази дума по този начин и аз така обърках всичко... - Знам! - каза бащата, - това е наша грешка, а от днес ще ни напомняш, ако ние го направим пак, съгласен ли си?
Това е нещо ново за Саид. Разбра, че дори майка му и баща му допускат грешки, а и бащата помоли да бъде поправян. На малкия тази идея се хареса.
- Разбира се, татко! - с грейнали очички се съгласи Саид. Бащата се усмихна. - А какво се казва в случай, че чуеш верен отговор? - "Елхамдюлиллях!" - без колебание отговори Саид. - Точно така. А какво означава? Саид се замисли. Така му се искаше поне този път да отговори правилно. Разговорът им продължи твърде дълго, та дори люлката беше почти спряла. - Спомних си! Спомних си! - радостно извика Саид. - Това означава "Слава на Аллах!" - Елхамдюлиллях! - Зарадва се бащата. - Точно така! - Казваме това в отговор на въпроси от рода на "как е работата, как е здравето и др. Винаги трябва да отговаряме с "Елхамдюлиллях!”. В този момент люлката спря. Бащата погледна към Саид и се усмихна загадъчно. - Знаеш ли какво бих искал да ти предложа? - Какво?! - Нека се уговорим с теб за следното: Ако забравим да кажем някоя от тези думички в необходимото време или пък погрешно я използваме, да ни напомняш, да ни поправяш и ние на свой ред ще ти напомняме! Какво ще кажеш? - Добре! - зарадва се Саид.
В този момент се почувства доста пораснал. Защото сега той можеше да помогне на родителите си. Те също ще му помогнат да не прави грешки в бъдеще. Бащата сложи ръка върху рамото на своя син. - Сега да си отидем у дома, време е за вечерна молитва. След молитвата седнаха да вечерят. Бащата помоли Саид да прочете, преди вечеря специална дуа, която той му бе написал на един лист, която гласеше: "О, Аллах, благослови ни в онова, което Си ни дарил и ни предпази от мъчението на Огъня! С името на Аллах!”
Когато се нахраниха Саид отново отправи дуа, казвайки: "Слава на Аллах, Който ме нахрани с тази храна и ме дари с нея, без аз да имам мощ и сила за това!” ...........................................................
Това беше една особена вечеря за Саид, надявам се и за всички вас!...
| 
