В ден, в който жарещата пустинна горещина бе обгърнала дори
сенчестите места, любимият ни Пророк седеше и разговаряше с приближените си.
Изведнъж от някъде се появи една камила, която дойде и коленичи при тях.
Животното като че ли искаше да им каже нещо. Сахабетата се учудиха много.
Тогава той се обърна към тях и ги попита:
- Разбирате ли какво иска да ни каже тази камила?
- Не, не разбираме, отговориха те.
Тогава наишят Пейгамбер им обясни, че тази камила се оплаква от
стопанина си. Иска да каже, че много я товари и непрекъснато я кара да работи,
а сега пък решил да я заколи!
Любимият ни Пророк помоли един от сподвижниците да проследи
камилата. Тя щеше да го доведе при стопанина си. Така и стана.
Камилата заведе сподвижника на нашия Пейгамбер (с.а.с.) право при
стопанина си. Той го повика и заедно отидоха при Пратеника (с.а.с.), който
разказа какво се беше случило и го попита:
- Истина ли е това, което искаше да каже камилата? Човекът,
засрамен едва отговори:
- Да, истина е!
Тогава Пратеника (с.а.с.) му повели:
- Смили се над горкото животно! Не го товари прекомерно!
Човекът послуша съвета на нашия Пейгамбер, след което повече
проблеми с камилата си нямаше.
Пророка (с.а.с.) милееше не само за хората, но и за животните.
Със своята обич и милост към всяко живо същество, той е най-прекрасният пример
за нас. Той ни учи да бъдем милостиви, както към хората, така и към животните.
сп. Хилял
| 
