Айше лежеше от няколко дни болна в къщи. Нейното състояние, като че ли беше се подобрило малко, но майка й не позволяваше да става от леглото. Трябваше още малко да си почине, да внимава какво яде и да се възстанови. Леглото на Айше беше до прозореца. През целия ден тя наблюдаваше хората, които минаваха по улиците, четеше книга, разговаряше с майка си и баща си. Но въпреки това й беше много скучно. Не искаше да яде, а дори ненавиждаше да пие лекарства. В този ден следобед учителката на Айше дойде да я посети. Това беше една много хубава изненада. Айше много се зарадва. Учителката целуна Айше по челото. Седна до главата й. Попита я как се чувства. Айше й разказа, че й е много скучно когато лежи, че ненавижда да пие лекарства, че час по-скоро иска да оздравее и стане на крака. Учителката погали косите на Айше и даде наставление, че трябва да бъде по-търпелива. Айше помисли за определено време, тази препоръка не й беше харесал много, затова каза на учителката си: - Госпожо, защо ли Аллах е създал болестта?! - За да знаеш ценността на здравето си, да се научиш да търпиш и благодариш! – отговори с усмивка. Айше не беше разбрала: - Как така?! - Виж, скъпа Айше, всичко ни сполетява, за да ни научи на нещо. Болестта ни научава за ценността на здравето. Гладът - ценността на храните, а жаждата - ценността на водата. Ако не ги изживееш, не може да знаеш нещата, които притежаваш! – отговори мъдро госпожата. Одобрително Айше каза: - Да, права сте госпожо! И аз разбрах колко важно е здравето, чак когато се разболях. - Браво мила Айше. Когато не можем да осъзнаем стойността на едно нещо, не можем да благодарим на Този, който ни го е дал. Надявам се, че отсега нататък ще благодариш повече на Аллах, че те е създал едно здраво дете. - Да, това е така! - каза тя, гледайки право в очите учителката си. – Наистина няма да забравя това. Но след като помисли малко, тя се сети за още един въпрос и не можа да се сдържи без да го зададе и него: - Госпожо, тогава при това положение богатите повече ли трябва да благодарят на Аллах? - Помисли да видим по този въпрос! - каза учителката. - Ако един човек е сляп, но има много пари, няма ли той да даде всичките си пари, за да вижда света? Ако е глух, няма ли той да даде всичките си пари, за да може да чува звуците? - Разбира се! - каза Айше. - Ето, тогава всеки, който има очи, които виждат, уши, които чуват, крака, които вървят, то той е много богат. И най-вече хората, които имат разум... - Тогава и аз съм много богата! – зарадва се Айше. - Да, ти си много богата и затова трябва да благодариш много на Аллах. - Аз няма повече да се оплаквам госпожо. Ще бъда един благодарен раб на Аллах! - каза тя. Учителката хвана ръчичката на Айше, съчуствайки й и я целуна по челото., след което каза: - Моите съболезнования отново за преживяната болест, скъпа Айше. Нека Аллах да ти даде скорошно оздравяване, каза учителката и си замина.
малко, но майка й не позволяваше да става от леглото. Трябваше още малко да си почине, да внимава какво яде и да се възстанови. Леглото на Айше беше до прозореца. През целия ден тя наблюдаваше хората, които минаваха по улиците, четеше книга, разговаряше с майка си и баща си. Но въпреки това й беше много скучно. Не искаше да яде, а дори ненавиждаше да пие лекарства.
- Разбира се! - каза Айше.
