Имало едно момче на име Али, което било от бедно семейство.

Било много набожно дете. Отслужвало петкратната си молитва редовно и винаги помагало на своите родители.

Един ден Али не отишъл на училище. Когато майка му дошла да го събуди, тя го открила скрит под леглото.

- Защо се криеш под леглото? – попитала майка му. – Време е да ходиш на училище. Трябва да побързаш… 

Тогава дошъл баща му и попитал защо не иска да ходи на училище. Али решил да каже истината, както винаги постъпвал.

Момчето казало, че неговите приятели в училище му се смеели заради скъсаните обувки. Той също искал да има маратонки Nike или Reebok, като приятелите си. Неговият баща обаче бил беден и не можел да си позволи да купи толкова скъпи обувки, но му купил нови. 

Вечерта, когато отишъл в джамията, Али видял отново своите приятели, обути с най-модерните маркови обувки. Много искал да притежава един чифт като техните. 

Изведнъж видял едно момче в инвалидна количка, което нямало крака. Али започнал да плаче и благодарил на Аллах за това, че му е дал крака да ходи. Никога повече не поискал да има скъпи обувки. Бил удовлетворен от това, което вече имал.

Този разказ ни учи, че трябва да ценим това, което имаме. Да благодарим на Аллах за това, което ни е дал, и да не бъдем алчни за повече.