Саид Муртада бил велик учен, който живял преди много години. Той имал много ученици, които посещавали уроците му. В един от уроците си забелязал, че един от учениците му винаги закъснявал и веднъж го попитал: „Защо ти винаги закъсняваш?”
Ученикът отговорил, че живеел от другата страна на реката и винаги прекосявал реката с първата лодка, но не започвали рано работа.
Саид Муртада написал нещо върху лист хартия, сгънал го и го дал на ученикът като му казал: „Вземи това с теб, пази го и ти ще можеш да вървиш над водата от утре, но не разгъвай листчето.”
На следващия ден ученикът стигнал до реката и стъпил колебливо върху водата. Той не можел да повярва, че наистина можи да ходи върху нея. И през следващите няколко дни стигал навреме за уроците си.
Един ден не могъл да се въздържи от любопитството си и погледнал вътре в сгънатото листче хартия. На него пишело „Бисмилляхи-р рахмани-р рахим!”
За момент му минала една мисъл през главата: „Това ли е всичко, което ми помага, за да ходя върху водата”?!
Той сложил листчето в джоба си както обикновено и тръгнал към реката за отиде отново на уроците си. Този път обаче не можел да ходи върху водата и трябвало да изчака лодката. Това означавало, че ще закъснее.
Когато свършил урока си Саид Муртада го извикал отново и му казал: „Ти си прочел листчето, което ти казах да не разгъваш! С „Бисмилляхи-р рахмани-р рахим” (В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!) ти можеш да преместиш планини, при условие, че вярваш в Аллах, уповаваш се на Него и Му имаш пълно доверие...”
живеел от другата страна на реката и винаги прекосявал реката с първата лодка, но не започвали рано работа.