И трите много обичали да решават гатанки. 

След малко Мерве толкова се унесла в решаването, че без да обърне внимание започнала да решава и гатанките на Селма. Това положение смутило Селма:
- Бавно, Мерве решаваш мойте гатанки! – казала.

Мерве не можала да овладее бързината си и:
- И какво ще стане? Ти ли донесе гатанките?! – казала.

Изведнъж развалили отношенията си и се разсърдили, започнали да се заяждат.
- Мерве, съжалявам, че дойдох. Вземи, нека всички да са твои, нямам нужда от гатанките ви!
- Млъкни, Селма. Реших една-две гатанки, а ти веднага го правиш на въпрос. Да си беше замълчала, за да не започваме кавгата!
- А ти си отивай, запуши си големите уши, Мерве.
Селма текущо изрекла думите, станала и се отдръпнала. Айше и Мерве останали сами. Мерве почервеняла цялата. След няколко минути потекли сълзи от очите й. Толкова чувствено се разплакала, че Айше не можала да се сдържи и я прегърнала.
- Не плачи, Мерве, остави това! – казала й Айше.

Мерве продължавала да плаче чувствено. Между хълцанията казала на Айше:
- Знам, че ушите са ми малко големи. Още от детството ми се подиграват за това. Но аз не страдам, живея във вътрешен мир със себе си. Но думите на Селма минаха през сърцето ми, защото тя много ме натъжи, Айше, и то толкова много!…

През това време Селма се прибрала в къщи и разказала на майка си за случилото се. Майка й чувайки това много се натъжила, веднага грабнала телефона, и се обадила на Мерве. Ала тя от плакане не можала да проговори. Тогава майка й започнала да се кара:
- Как можа да направиш подобно нещо, момичето ми, виж как си опечалила Мерве, изобщо ли не помисли, че можеш да я наскърбиш?
- Мамо, наистина много съжалявам. Тогава много се ядосах и не можах да се сдържа. Толкова съжалявам сега. Ех, да не беше се случвало, ех!…
- Момичето ми, Мерве в момента плаче. Хайде да отидем да я успокоим.
- Става мамо, хайде, веднага да тръгваме!

Веднага се приготвили и излезнали от вкъщи. Когато пристигнали Айше и майката на Мерве ги посрещнали. Селма била висока, но от срам не можела да погледне никой в лицето. Влезнали вътре и отишли право в стаята на Мерве. Тя толкова била плакала, че очите й се били подули. Тя просто си седяла върху леглото. Селма влезнала в стаята и със сълзи на очи казала:
- Много съжалявам, Мерве, прости ми, каквото и да става прости ми!

Мерве като чула тези думи си изправила главата и погледнала Селма. Мерве така погледнала Селма, че това разкъсало сърцето й:
- Не мислех, че толкова ще те натъжа, мила приятелко Мерве, прости ми!
Селма веднага прегърнала Мерве. В този миг и двете заплакали отново. Хем се прегръщали, хем плачели.
- Простих ти, Селма, ти си ми толкова добра приятелка. Грешката беше в мен, решавайки твоите въпроси сгреших, проявих небрежност. Но моля те повече не ми казвай подобни думи, защото това много ме натъжава и не издържам!
- Моя мила приятелко, ти си толкова добър човек, но до сега не те оценявах. И всички въпроси да бяха останали за теб, какво от това?!… Аз бях егоистка и преувеличих случилото се, истинската вина е в мен. И след това ти причиних страдание изричайки тези думи. Повярвай ми, голяма грешка извърших и сега съжалявам!
- Мила приятелко! Иншаллах вече да не правим от мухата слон. За това, че те обичам, ти прощавам за думите ти. Хайде сега да забравим всичко!
- Мерве ти си много ценна. Показа още един път какво голямо сърце имаш. Ти ми даде такъв урок, че от сега нататък в живота си с никой няма да се подигравам! Давам клетва пред Аллах, че ще направя всичко възможно повече да не допускам такава грешка, мила приятелко.
Селма излизайки от къщата на Мерве заедно с майка си почувствала голямо спокойствие в сърцето си. Съжалявала за направената грешка, но я разбрала, и иншаллах, повече нямало да я повтаря!