Във всеки момент от живота ние получаваме безброй щедрости.
Въздухът, който дишаме, водата, която пием, храната, която ядем, всички плодове и зеленчуци, които са с различен цвят, мирис и вкус...

Всичко това е милост и щедрост на Аллах към нас.

Ние се радваме и на най-малкото добро, което един човек ни стори. Изпитваме вътре в нас обич към него, уважаваме го. Благодарим му за добрините, които е направил. Ще направим с радост задачата, която ни постави, нали? Не трябва ли тогава да благодарим и с радост да изпълняваме религиозните задължения, след като Великият Аллах ни е дал безброй блага и ни е създал от нищото?

И по този начин, като изпълняваме религиозните си задължения, ние Му благодарим за благата, които е създал за нас. Чрез изпълнението на религиозните си задължения ние изразяваме и вярата, любовта и обвързаността си към Великия Аллах. По този начин спечелваме обичта на Аллах. Ако Аллах ни обича, то Той ще ни даде много повече от земните блага и ни дари с безкрайно щастие в Рая.

Аллах Теаля казва:

„И прогласи вашият Господ: „Ако сте
признателни, Аз непременно ще ви надбавя...” (Сура Ибрахим: 7)

Любимият ни Пейгамбер казва: „Погледнете тези, които се намират в по-лоши условия на живот от вас: не гледайте тези, които са по-добре от вас. Това е по-добрата постъпка за да не виждате нищожно щедростта на Аллах.” (Муслим, Зюхд 9)

Прочети