Тахир преминал с успех класа си и родителите му, според които той заслужил една хубава лятна ваканция, решили да го заведат на село при чичо му. Тахир много се зарадвал на тази новина. След няколко дни чичо му дошъл. Тахир постоянно задавал въпроси, свързани със село и искал да задоволи любопитството си. Най-много се интересувал за сина на чичо си -Салих. Минало доста време откакто не се били виждали.

Подготовката за пътя била направена от вечерта. Тахир не можал да заспи от вълнение и едва изчакал утрото.

На зазоряване Тахир потеглил на път с чичо си. След около десет часово пътуване стигнали до селото. За кратко време Тахир свикнал със селото. Бързо се сприятелили и сближили със Салих. Заедно правели къщи край дерето, карали велосипед в полето. Докато дядо им събирал дърва те си играели.

Една вечер, докато децата се карали в леглото, дядо Али ги предупредил със сладък глас:

- Ако не заспите бързо утре няма да можете да дойдете с мен на пасището. Ще тръгна на път при изгрев слънце и който не може да се събуди ще  си остане в селото.

След това предупреждение Салих и Тахир за кратко време заспали.

На следващата сутрин, преди изгрев слънце, дядо Али и внуците му потеглили на път. Пътят с лека стръмнина към пасището отначало се бе видял лесен на момчетата. Но след като слънцето изгряло започнало да нагрява всичко наоколо, вървенето се затруднило и каменистият път към пасището не свършвал.

Дядо Али от една страна дърпал юздите на Каракачан и от друга говорел на момчетата:

- Хайде чеда мои, като минем този хълм ще си починем при Студения кладенец. Хайде още малко усилие! Това име се харесало на Тахир.

- Дядо, какъв е този Студен кладенец?

Салих и дядо му се усмихнали.

- Сине мой, Студен кладенец е името на кладенеца зад този хълм. Тези, които отиват на пасището си почиват при него. Потапят краката си в хладните води на кладенеца и отхвърлят цялата си умора. Ако имат със себе си дини или пъпеши ги слагат в кладенеца. И като станат ледено студени, ги изваждат и изяждат с наслада.

- Дядо! Дано и ние да сме донесли диня и пъпеш.

Посочвайки към измореното и изтощено магаре, което вървяло след тях дядо Али ги зарадвал като казал:

- От едната страна на дисагите е храната ни, а в другата има диня и пъпеш. Може ли да ходи човек на пасището и да не си вземе диня и пъпеш?

Ледено студената диня и представата за почивка зарадвали момчетата. Но  Каракачан ставал причина за тяхното забавяне. Тахир се навел и пошушнал нещо на ухото му. Дядо му видял това и попитал:

- Какво става Тахир, с Каракачан ли говориш?

- Казах на ухото на Каракачан, че горе ни чака гощавка с ледено студени динени кори. Виж как се усили дядо.

След малко студеният кладенец се показал. Като се приближили доста, децата оставили дядо си и веднага побягнали към кладенеца. Потопили краката си, изгорели от горещината, във водата, покрита с камъни. Но потапянето им стана едновременно с изваждането.

- Наистина водата била много студена. Не са казали напразно Студен кладенец, казал Тахир.

Водата, извираща от скалите под известният чинар учудила много Тахир. Не се стърпял и попитал дядо си, как ледено студената вода извира измежду скалите в лятната горещина:

- Дядо, как тази вода може да бъде толкова студена при тази горещина? Как се пренасят тонове вода до този хълм без машина, мотор?

Отговорът на дядо му бил кратък и ясен:

- Сине мой, няма нищо, което да е трудно за Аллах, който е създал от нищо тази вода и Вселената. Когато Той пожелае нещо, само казва „Бъди” и то веднага пребъдва. Неговата мощ няма край.

През това време дядо Али оставил динята и пъпеша от дисагите в образувалият се басейн пред кладенеца. След малко дошло време да се изядат пъпеша и динята със сирене и хляб.

След угощението Салих и Тахир отишли да събират горски круши. Когато се върнали, дядо Али бил седнал върху един камък и си миел ръцете. След това измил по три пъти устата и носа си. Измил лицето си, отново три пъти с водата, която напълнил в шепите си. След това последвал три пъти измиване на първо дясната и след това лявата ръка. С намокрените си ръце първо избърсал главата си, а после с пръстите си избърсал ушите и врата си. Най-накрая измил краката си. Тахир попитал дядо си:

- Дядо, защо вземаш абдест? Нали още не е влязло времето за намаз.

- Знам, чедо мое. Ако Аллах позволи (иншаАллах) ще се кланям обедния намаз на пасището. Но си казах да си взема абдеста от сега. Това е така защото се смята за ибадет това да си постоянно с абдест. Абдестът е и едно от лесните и много радостни неща, който носи много севаб.

Салих и Тахир попитали заедно:

- Как така?

- Докато един вярващ е с абдест и отбягва лошите неща, ангелите (меляикетата) му записват севаб като на този, който е изпълнил ибадет. Освен това записващите ангели пазят човека с абдест от дявола (шейтана). Колко лесно и печеливш ибадет! Нали мои, скъпи внучета?

Децата, които чули радостната новина, запретнали ръкави и с радост започнали да вземат абдест.

Дядо Али, който бил сложил дисагите върху Каракачан им викнал:

Хайде момчета, приготвяйте се вече, имаме още два часа до пасището.

Хасан Тахсин Караман