Меню

Категории на раздела
Иман (вяра) [11]
Ибадет (богослужение) [9]
Ахляк (морал, нрав, възпитание) [18]
Свещеният Коран [6]
Дуа [6]
Разкази [16]
Поучителни филмчета [4]
Картички [1]

Главная

Регистрация

Вход
Приветствую Вас Гость | RSS

Кът на Малкия Мюсюлманин

Неделя, 22.10.2017, 06:40
Главна » Статии » Разкази

САМИ БЕЗ КРАКА
   Сами много обичаше хората и животните. Той беше дете изпълнено с чувство за дълг към хората – да пази и закриля онеправданите и беззащитните. Обичаше всички хубави и чисти създания на Аллах – хората, животните, дърветата, цветята... И това не оставаше просто на думи, това което трябваше го правеше и не изпускаше всяка удобна възможност. Изпитваше безгранична болка, когато без право се нападаха хора и животни. Считаше за свое задължение да помага на безсилните и тези, които са изпаднали в тежко положение.

    Един ден Сами си играеше с топка, заедно със своите приятелите от квартала в един празен парцел, намиращ се до не много оживен булевард близо до къщите. В съседната детска градина под наблюдението на възрастните няколко малки деца се люлееха на люлките и се пързаляха на пързалките. Там имаше и едно малко дете с дядо си, което изскочи внезапно на улицата. Дядото се огледа около себе си  и с немощен и треперещ глас се провикна към детето. На пътя изскочи кола, която се движеше с много висока скорост.

    Случващото не убягна от погледа на Сами и той в същия миг се затича в посока към детето, което беше под заплаха. В последния миг хвана детето и успя да го избута на тротоара. Ала се случи нещо страшно…. Сами се оказа под колата! Докато шофьорът натисне спирачки Сами се влачеше на земята от болка и не можеше да се изправи на крака. Шофьорът, който беше в шок от случилото се, телефонира на бърза помощ, за да изпратят линейка на място. Служителите от полицията също дойдоха незабавно да разследват случая. За кратко време се събраха тълпа от хора, които тревожно наблюдаваха случващото се.
    
    Дядото беше много радостен, че внукът му Ихсан се е спасил жив и здрав от такава голяма опасност, но в същото време беше много тъжен поради нещастието, което сполетя Сами, който рискува живота си за неговия внук. Дядото не пожела да остави Сами сам в линейката, защото знаеше, че има дълг към него. Затова се качи заедно с Ихсан при него. Когато пристигнаха разбраха, че е необходимо да се прелее кръв. Дядото веднага се отзова и даде кръв на нуждаещия се Сами. След време, когато родителите на Сами и Ихсан дойдоха в болницата, разбраха от лекарите, че малкият Сами вече никога няма да може да ходи. Според вижданията на докторите щяха да отрежат и двата му крака до коленете. Бащата на Ихсан беше богат и за да изплати дълга си към Сами му подари инвалидна количка. Сами не се разсърди на живота и продължи да ходи на училище, все едно че нищо не се беше случило. Малкият Сами беше наричан „Сами без крака”, но това изобщо не го притесняваше, защото знаеше, че е жертвал краката си по пътя на една идеална цел!... 


 
Категория: Разкази | Добавил: ikrakids (24.12.2012)
Разгледали: 185
Всички коментари: 0
Коментари могат да добавят единствено регистрирани потребител
[ Регистрация | Вход ]
Мини-чат

Статистика

Онлайн: 1
Гости: 1
Членове: 0

Намери

Copyright MyCorp © 2017 Конструктор сайтов - uCoz