|
Малкият Али се вълнуваше,
радваше се, че отново ще види приятелите си от детската градина. От известно
време не беше ходил, защото беше болен, но вече беше здрав и майка му реши да
го заведе. Когато отидоха, всички деца от неговата група дойдоха, за да го
поздравят. Скоро Али щеше да стане на 6 години и се подготвяше следващата
година да е първокласник.
Когато занятията започнаха,
учителката на Али им каза, че наближава Коледа и трябва да се погрижат за
украсата на стаята, на коледната елха и най-важното, да напишат писмо на дядо
Коледа какви подаръци да им донесе. Али знаеше, че дядо Коледа не съществува.
Сам се беше убедил в това, когато на миналогодишното тържество брадата на дядо
Коледа падна и всички познаха чичо Мустафа, продавача от съседното магазинче.
Освен това Али получаваше много подаръци, така че сега нищо не му липсваше.
Вечерта, когато майка му го
взе от градината, го заведе в болницата, където тя беше детски лекар и често й
се налагаше да работи извънредно. В детското отделение Али също имаше приятели
и се зарадва да ги види. Помоли майка си да им купят нещо от магазина, искаше
да ги почерпи. От всички деца в отделението, Али стана близък с трима –
Ибрахим, когото всички наричаха Ибо, Зия и Халил. И тримата бяха тежко болни,
затова Али се отбиваше най-напред при тях. Той не знаеше от какво са болни, но
Ибо нямаше коса, Зия не можеше да ходи – използваше инвалидна количка, а Халил
беше претърпял катастрофа, в която беше изгубил и двамата си родители, а той
едва беше оцелял.
Когато децата видяха Али,
много се зарадваха, отдавна не ги беше посещавал, а такива интересни неща им
разказваше той от градината. Когато си тръгнаха, Али беше тъжен. Погледна майка
си и каза:
– Мамо, искам да съм като
теб, да помагам на децата, да ги лекувам. Не искам да има болни деца!
Очите му се напълниха със
сълзи.
– Но ти също можеш да им
помогнеш! – успокои го майка му, като го погали по главата.
– Наистина ли? –попита с
надежда малкият Али.
– Разбира се! – отговори
майка му. – Като се молиш за тях. Аллах приема молитвите на децата и особено
когато те са за техните приятели. Само трябва да го искаш от сърце.
Али запомни всяка казана
дума. Вечерта, когато си легна, той от все сърце се помоли на Всевишния Аллах
да излекува приятелите му и всички болни деца.
На другия ден в градината
учителката им каза, че е време да напишат писмата си до дядо Коледа, а който не
можеше да пише, можеше да нарисува желания подарък.
Дълго време Али гледаше
белия лист, без да изпише и буква, след което се обърна към учителката:
– Госпожо, може ли моето
писмо да не е до Дядо Коледа? – попита той.
– А до кой искаш да пишеш? –
учуди се учителката.
– Аз ще пиша до Аллах. Мама
казва, че всичко зависи от Него и Той приема молитвите ни и ни дава онова, за
което Го помолим.
Госпожата се съгласи. Но
малкият Али продължаваше да е тъжен.
– Какво има сега?! – попита
учителката.
– Дали може това, което
искам да не бъде за мен, а за близък приятел? –зададе поредния си въпрос Али.
– Разбира се! –отговори учителката.
Очите на малкото момче
светнаха доволно и то с голямо старание започна да пише своето писмо.
Когато часът приключи и
учителката събра листата на всички деца, тя с любопитство прочете написаното от
Али. С голямо старание малкото момче беше написало следното:
„О, Аллах, моля те, помогни
на моите приятели да оздравеят и те моля, я, Рабби, помогни на всички деца по
света!”
Учителката се трогна от
искрената молитва на малкото момче и го прегърна с обич. 
Мъдрите хора казват, че за
да бъдеш щастлив:
1. Трябва да посещаваш
болниците, за да разбереш благодатта на здравето; затвора, за да видиш
благодатта на свободата; и лудниците, за да осъзнаеш благодатта на разума,
защото ти си в благодат, за която дори не предполагаш.
2. Гледай към тези, които са
по-зле от теб в телата, богатството, работата и децата, за да разбереш, че си
по-добре от хиляди хора.
3. Защо мислиш за
изгубеното, а не благодариш за това, което имаш? Забравяш благодатта, която
имаш, а мечтаеш за тази, която нямаш. Завиждаш на хората, а не виждаш това,
което е при теб.
Хадиджа
| 
