Меню

Категории на раздела
Иман (вяра) [11]
Ибадет (богослужение) [9]
Ахляк (морал, нрав, възпитание) [18]
Свещеният Коран [6]
Дуа [6]
Разкази [16]
Поучителни филмчета [4]
Картички [1]

Главная

Регистрация

Вход
Приветствую Вас Гость | RSS

Кът на Малкия Мюсюлманин

Събота, 16.12.2017, 09:11
Главна » Статии » Разкази

Мамо, прости ми!

Майка ми имашe само едно око, затова я мразех... Това нейно положение ме караше да се срамувам от хората. 
За да изхранва малкото ни семейство, тя работеше като готвачка в нашето училище. 
Един ден, когато бях в началното училище, майка ми ме поздрави… Потънах в дън земя от срам... Как можа да го направи?! 
Престорих се, че не я видях. После с презрение и омраза погледнах към нея и се отдалечих. 
На следващия ден, един от приятелите ми каза: “Хей, твоята майка има само едно око!” 
Пожелах да потъна в земята отново. Исках майка ми да изчезне завинаги. Затова, същия ден след като я видях й казах: “По-добре да умреш, отколкото да ме правиш за смях пред хората!...” 
Майка ми не каза нищо. 
Дори за миг не се замислих върху това, което бях казал, защото доста се бях разгневил. Чувствата й не ме интересуваха, аз не я исках вкъщи. 
Учих добре и бях изпратен да следвам в Сингапур. 
След време се ожених и ми се родиха деца. Бях щастлив.... 
Един ден майка ми дойде на гости. Години наред не ме беше виждала, а и внучетата си все още не познаваше. 
Когато застана пред вратата, децата ми започнаха да се смеят. А аз изкрещях: ”Как смееш да идваш в дома ми и да плашиш моите деца?! Махай се от тук!“
Майка ми хладнокръвно рече: “Извинете ме, навярно обърках адреса!”
След което се отдалечи от вратата ни и се изгуби силуета й в тъмнината. 
Не след дълго бях поканен на събиране на класа ни от старото училище. 
Излъгах жена си, че отивам по работа и така се върнах в родното си място. 
От любопитство реших да посетя родната си къща. Съседите ми съобщиха, че майка ми е умряла.
Въобще не се натъжих…
Преди да умре, тя оставила писмо, за да ми го предадат. Отворих го и започнах да чета:

”За моето най-любимо чедо!
Детето ми, постоянно мисля за теб! Чух, че си щял да идваш на събиране на класа в училище, но не знам дали ще стана от леглото си, за да мога да те видя!…
Зная, че аз бях причината ти да се срамуваш от хората до днес, затова много съжалявам и искам да ме извиниш! Но знаеш ли чедо, когато ти беше малък, се подхлъзна и падна. При това падане ти пострада много тежко, при което загуби едното си око. 
Моето майчино сърце, не можеше да се примири с това, ти да растеш с едно око. Затова аз ти подарих едното си око…
Бях много щастлива, че ще можеш да виждаш с моето око. Винаги съм се гордяла с теб и умирам с тази обич…
Дете мое, обичам те!!!”
 
О, мила мамо, аз съм бил сляп, а ти си жертвала своето око! Прости ми мамо, прости!..
.

Категория: Разкази | Добавил: ikrakids (29.09.2016)
Разгледали: 45
Всички коментари: 0
Коментари могат да добавят единствено регистрирани потребител
[ Регистрация | Вход ]
Мини-чат

Статистика

Онлайн: 1
Гости: 1
Членове: 0

Намери

Copyright MyCorp © 2017 Конструктор сайтов - uCoz