Меню

Категории на раздела
Иман (вяра) [11]
Ибадет (богослужение) [9]
Ахляк (морал, нрав, възпитание) [18]
Свещеният Коран [6]
Дуа [6]
Разкази [16]
Поучителни филмчета [4]
Картички [1]

Главная

Регистрация

Вход
Приветствую Вас Гость | RSS

Кът на Малкия Мюсюлманин

Събота, 16.12.2017, 09:08
Главна » Статии » Разкази

БЛАГОДАРЯ НА АЛЛАХ

Айше лежеше от
няколко дни болна в къщи. Нейното състояние, като че ли беше се подобрило малко, но майка й не позволяваше да става от леглото. Трябваше още малко да си почине, да внимава какво яде и да се възстанови. Леглото на Айше беше до прозореца. През целия ден тя наблюдаваше хората, които минаваха по улиците, четеше книга, разговаряше с майка си и баща си. Но въпреки това й беше много скучно. Не искаше да яде, а дори ненавиждаше да пие лекарства.
В този ден следобед учителката на Айше дойде да я посети. Това беше една много хубава изненада. Айше много се зарадва. Учителката целуна Айше по челото. Седна до главата й. Попита я как се чувства.
Айше й разказа, че й е много скучно когато лежи, че ненавижда да пие лекарства, че час по-скоро иска да оздравее и стане на крака. Учителката погали косите на Айше и даде наставление, че трябва да бъде по-търпелива. Айше помисли за определено време, тази препоръка не й беше харесал много, затова каза на учителката си:
- Госпожо, защо ли Аллах е създал болестта?!
- За да знаеш ценността на здравето си, да се научиш да търпиш и благодариш! – отговори с усмивка.
Айше не беше разбрала:
-    Как така?!
-    Виж, скъпа Айше, всичко ни сполетява, за да ни научи на нещо. Болестта ни научава за ценността на здравето. Гладът - ценността на храните, а жаждата - ценността на водата. Ако не ги изживееш, не може да знаеш нещата, които притежаваш! – отговори мъдро госпожата.
Одобрително Айше каза:
-    Да, права сте госпожо! И аз разбрах колко важно е здравето, чак когато се разболях.
-    Браво мила Айше. Когато не можем да осъзнаем стойността на едно нещо, не можем да благодарим на Този, който ни го е дал. Надявам се, че отсега нататък ще благодариш повече на Аллах, че те е създал едно здраво дете.
-    Да, това е така! -  каза тя, гледайки право в очите учителката си. – Наистина няма да забравя това.
Но след като помисли малко, тя се сети за още един въпрос и не можа да се сдържи без да го зададе и него:
-    Госпожо, тогава при това положение богатите повече ли трябва да благодарят на Аллах?
- Помисли да видим по този въпрос! - каза учителката. - Ако един човек е сляп, но има много пари, няма ли той да даде всичките си пари, за да вижда света? Ако е глух, няма ли той да даде всичките си пари, за да може да чува звуците?
-    Разбира се! - каза Айше.
- Ето, тогава всеки, който има очи, които виждат, уши, които чуват, крака, които вървят, то той е много богат. И най-вече хората, които имат разум...
- Тогава и аз съм много богата! – зарадва се Айше.
-    Да, ти си много богата и затова трябва да благодариш много на Аллах.
-    Аз няма повече да се оплаквам госпожо. Ще бъда един благодарен раб на Аллах! - каза тя.
Учителката хвана ръчичката на Айше, съчуствайки й и я целуна по челото., след което каза:
-    Моите съболезнования отново за преживяната болест, скъпа Айше. Нека Аллах да ти даде скорошно оздравяване, каза учителката и си замина.


Чигдем Юзмен
Категория: Разкази | Добавил: ikrakids (22.09.2010)
Разгледали: 332 | Коментари: 1
Всички коментари: 1
1  
Много поучително разказче.Аллах да ви благослови!Амин!

Коментари могат да добавят единствено регистрирани потребител
[ Регистрация | Вход ]
Мини-чат

Статистика

Онлайн: 1
Гости: 1
Членове: 0

Намери

Copyright MyCorp © 2017 Конструктор сайтов - uCoz