Енес казал:

- Аз искам да си играя с влака!

- Не, аз искам първи да поиграя с него! – провикнал се Абдуллах.

Енес се обърнал към брат си:

- Аз ще играя с влака… Няма да ти го дам!

Майка им дошла от кухнята и казала:

- Виждам един влак и две момчета, които го искат и се карат за него! Деца, вие сте достатъчно умни, за да намерите начин да разрешите проблема. Ако не можете да го разрешите, ще трябва да го сложим обратно в шкафа и ще го оставим на буболечките, те да си играят с него. Сега ми кажете по какъв начин можете да разрешите този проблем? Искам и двамата да дадете предложние как да решим проблема така, че Аллах да бъде доволен от вас!

Енес казал:

- Аз мога да взема влакчето и да изтичам в стаята ми колкото мога по-бързо. Ще заключа вратата и ще си играя с него!...

Тогава майката го попитала:

- Аллах ще бъде ли доволен от теб ако направиш това?!

- Не, Аллах няма да бъде доволен от мен! – отговорил Енес  

След това тя отново попитала:

- Тогава ми кажи начин, чрез който Аллах ще бъде доволен от теб? 

Абдуллах пък казал:

- Ние можем да играем заедно и Аллах ще бъде доволен от нас!  

- Можем да се редуваме да играем с него и Аллах ще бъде доволен от нас! Но кой ще играе първи? – предложил Енес. 

Майката ги посъветвала:

- Нека последваме примера на Пратеника (с.а.с.). Когато той тръгвал на път трябвало да избере една от съпругите си, която да заведе с него. Той намерил начин как да избере коя да бъде тя, като им казал да донесат клечки от сноп. Съпругата, която избере най-късата ще последва Пророка (с.а.с.), а остналите няма да се сърдят, защото това е справедлив метод за разрешаване на проблема! – разказала майката и предложила: - Защо и вие двамата не направите същото? Единият може да играе 15 минути, а другият не трябва да го притеснява през това време. В противен случай ще се добавят още 15 минути към времето на първия. Когато времето изтече и таймера звънне първият веднага спира и дава влакчето на другия. Никой да не се сърди, когато времето свърши и таймера звънне!

Двамата си избраха по една клечка. На Енес се паднала по-късата и казал:

- Елхамдулиллях (Слава на Аллах), аз ще играя първи!

Тогава настроили таймера да звънне след 15 минути. Абдуллах отишъл да си играе с компютъра, докато търпеливо чакал да дойде неговия ред за игра с влакчето.

Майката отишла при него и му казала:

- Аллах е доволен от тези, които търпеливо чакат за техния ред!

 След това цитирала следния айет от Корана:

„Аллах обича търпеливите.” (3:146)

След като свършиха 15-те минутки, таймера зазвънял и Енес предал влака на Абдуллах с думите:

- Сега е твой ред да играеш!

Абдуллах бил много щастлив, че най-после получил влакчето. Той шумно си играел с него. Ала коро му омръзнало и предложил на Енес:

- Какво ще кажеш, ако играем на една друга игра, да пътуваме заедно. Нека си представим, че това е мюсюлмански град… Ти  ще бъдеш моят пътник, а аз машиниста, който ще кара влака. Само ми кажи къде искаш да отидеш и аз ще те закарам!

- Това ще бъде много забавно! – зарадвал се Енес. - Аз искам да отидем до пазара.

- Добре, тръгваме към пазара. Всички на борда! - обявил Абдуллах. - Туут! Туут! Туут!

След това съобщил: „

- Всички пътници да кажат своята дуа!

Енес казал дуата си.

Влакът обикалял по стаята с двете момчета около него.

След известно време Абдуллах предупредил:

- Всички пътници, които ще слизат на пазара да се приготвят, спирката наближава!

- Кога ще стигне този влак? – запитал Енес.

Майката отговорила: „Когато Аллах пожелае да............................................

Можете ли да довършите тази случка и да ни изпратите вашето предположение, какво е казала майката!